Убих те, любов!

Дълго те чаках любов
А ти все не идваше
Дори и да дойдеш
Аз няма да те искам

Дори да ме търсиш
Няма ме вече
Мога и без теб
... да се усмихвам

Виж ме - смея се
Радвам се
Вече не плача
Убих те...

Плачиш ли, любов?
Плачи!
Твой ред е да страдаш
Мой ред е да се смея!

Това си ти

Ако във слънцето сияе лъч красив....
и във морето чувам шепота прекрасен ....
Ако гората пее с клонки и листа....
а планината тайно и приглася...

Ако в планинските потоци чувам смях...
А във зората виждам прелестна усмивка
Ако денят прегръща ме със свобода
а във нощта спокойствието хладно...
... това си!

Това си ти... любов.. изстрадала, но силна.
Любов преминала през студ и жар.
Любов нестихваща... любвеобилна
Любов – красив и най-сърдечен дар!

Позволих си

Позволих си да те обичам
И да те искам позволих си
Да те копнея също пожелах си
Да те прегръщам и целувам
Да те жадувам
Да те поглъщам жадно с поглед
С устните да те изпивам
Мечтите си със тебе да извая
И да те страдам позволих си

... но позволих си и да плача, защото няма да те имам

Минорно 2

Ето пак навън вали
в дъждовна люлка пада здрача
в това мълчание дали
е съдено за теб да плача.

И тъй в притихналата нощ
в съня ти дълго ще остана
като сълза над остър нож
аз спомените няма да забравя.

Твоята усмивка

Заспивам... и мисля за теб.. заспивам с усмивка
... сънувам те и се усмихвам на сън... и после
... после се събуждам с усмивка... ти ми я дари ... твоята усмивка

Истинска

Прекрасна си, просто ИЗЯЩНА СИ.
Нямаш равна.........а този КОСТЮМ
Господи колко ПРИЯТНА СИ
Да изгубиш и дума и УМ

Ти си цвете и болка и ЩАСТИЕ
Ти си грация - нямаш ЦЕНА
И изпитва човек СЛАДОСТРАСТИЕ
Ти си истинска, ти си ЖЕНА

И погледна ли право в очите ТИ
Виждам огънче там да ГОРИ
С буйна страст се развяват косите ТИ
А кръвта ти горещо да ВРИ

Продължавай да светиш в живота МИ
Дишам само когато си с МЕН
Подари любовта на сърцето МИ
Свеждам поглед пред теб ПРЕКЛОНЕН

Ти си тази пътека в живота МИ
По която ще бродя БЕЗКРАЙ
И се скитам доволен повяврвай МИ
Преоткрил в тебе истински РАЙ

Шепот

Питам се, къде ли бягаш.
Вятърът косите брули
Нежно гали ги със струи
В шепот устните замират.

Питам се какво ли става
Пътят, който си поела
Има ли във него място
Би ли някога ме взела.

Няма вечно да те гоня
Спирам или ще те хвана
И дори да те изгубя
Винаги ще те обичам.

Някой друг сега те гони
Или тичаш подир него
Може би е по-достоен,
Щом разсмивал те е тебе.

Стига ми да те сънувам
Цветни сънища ще бъдат
И дори да ме намразиш
Пак до болка ще те искам.

Някъде дъга изгрява
След дъжда в усмивка грее
Чудно хубаво е казват
Ала ти ме подлудяваш.

Искам те такава искам
Може нивга да те нямам
Но пред тебе се прекланям
Моля те, прости ми.