сряда, 29 декември 2010 г.

Това си ти

Ако във слънцето сияе лъч красив....
и във морето чувам шепота прекрасен ....
Ако гората пее с клонки и листа....
а планината тайно и приглася...

Ако в планинските потоци чувам смях...
А във зората виждам прелестна усмивка
Ако денят прегръща ме със свобода
а във нощта спокойствието хладно...
... това си!

Това си ти... любов.. изстрадала, но силна.
Любов преминала през студ и жар.
Любов нестихваща... любвеобилна
Любов – красив и най-сърдечен дар!

четвъртък, 23 септември 2010 г.

Позволих си

Позволих си да те обичам
И да те искам позволих си
Да те копнея също пожелах си
Да те прегръщам и целувам
Да те жадувам
Да те поглъщам жадно с поглед
С устните да те изпивам
Мечтите си със тебе да извая
И да те страдам позволих си

... но позволих си и да плача, защото няма да те имам

неделя, 18 юли 2010 г.

Минорно 2

Ето пак навън вали
в дъждовна люлка пада здрача
в това мълчание дали
е съдено за теб да плача.

И тъй в притихналата нощ
в съня ти дълго ще остана
като сълза над остър нож
аз спомените няма да забравя.

понеделник, 12 юли 2010 г.

Твоята усмивка

Заспивам... и мисля за теб.. заспивам с усмивка
... сънувам те и се усмихвам на сън... и после
... после се събуждам с усмивка... ти ми я дари ... твоята усмивка

вторник, 6 юли 2010 г.

Истинска

Прекрасна си, просто ИЗЯЩНА СИ.
Нямаш равна.........а този КОСТЮМ
Господи колко ПРИЯТНА СИ
Да изгубиш и дума и УМ

Ти си цвете и болка и ЩАСТИЕ
Ти си грация - нямаш ЦЕНА
И изпитва човек СЛАДОСТРАСТИЕ
Ти си истинска, ти си ЖЕНА

И погледна ли право в очите ТИ
Виждам огънче там да ГОРИ
С буйна страст се развяват косите ТИ
А кръвта ти горещо да ВРИ

Продължавай да светиш в живота МИ
Дишам само когато си с МЕН
Подари любовта на сърцето МИ
Свеждам поглед пред теб ПРЕКЛОНЕН

Ти си тази пътека в живота МИ
По която ще бродя БЕЗКРАЙ
И се скитам доволен повяврвай МИ
Преоткрил в тебе истински РАЙ

неделя, 4 юли 2010 г.

Шепот

Питам се, къде ли бягаш.
Вятърът косите брули
Нежно гали ги със струи
В шепот устните замират.

Питам се какво ли става
Пътят, който си поела
Има ли във него място
Би ли някога ме взела.

Няма вечно да те гоня
Спирам или ще те хвана
И дори да те изгубя
Винаги ще те обичам.

Някой друг сега те гони
Или тичаш подир него
Може би е по-достоен,
Щом разсмивал те е тебе.

Стига ми да те сънувам
Цветни сънища ще бъдат
И дори да ме намразиш
Пак до болка ще те искам.

Някъде дъга изгрява
След дъжда в усмивка грее
Чудно хубаво е казват
Ала ти ме подлудяваш.

Искам те такава искам
Може нивга да те нямам
Но пред тебе се прекланям
Моля те, прости ми.

сряда, 30 юни 2010 г.

Вы родились для Успеха!



Я Уверен Что У Вас Все Получится, Если Вы Начнете Действовать!

Осъден

Аз искам подобно на други
Да нямам в гърдите сърце
От него осъден да страдам
От още невръстно дете

За какво са човешките чувства?
За какво са създадени те?
Там някъде клетник се вайка
А други протриват ръце.

Живот – жалка пародия смешна
Радост – къде ли е тя?
Няма любов без омраза
И няма щастливо дете

За мъката няма лекартво
Не можеш я пипне с ръка
Да я забравиш, излъжеш за малко
Но отново завръща се тя

вторник, 29 юни 2010 г.

Ще те обичам тихо и нежно

Ще приседна плахо до тебе
И погледна право в очи
И надзърнал нейде в душата ти
Ще се скитам там до зори

И когато открия сърцето ти
Обляно в мечти да тупти
Ще погаля нежно косите ти
От които вълшебство струи

И усетил дъхът ти в лицето си
Като плам, като страстни искри
Ще положа глава на гърдите ти
И загърбя беди и злини

Ще сънувам, а ти ще ме пазиш
И ще бдиш неуморно над мен
И съня си ще бъдеме двамата
Неразделни, завинаги в плен

понеделник, 28 юни 2010 г.

Следуй за своей мечтой!

Если есть мечта - оберегай ее; поставил цель - добейся.
Следуй за своей мечтой!




95% людей на Земле проживают жизнь, существуя.. И никогда не задумываются о своей мечте и своих целях!!!

събота, 26 юни 2010 г.

Изгубен

Какво е вече да те нямам
Изпитвам болка, празнота
Какво е да не мога да тe чувствам
Страдание, безсилие, тъга


Какво ли вътре в тебе става
Ти мразиш ме, аз знам - съдба
Така и не можах да се докажа
А ти далече си, потънала в тъга

Кого да укоря - не зная
Да се бичувам - късно е сега
Изгубих те - ти няма да се върнеш
Прокапва някъде сълза

Обичах те, наистина обичах
Сгреших, жестоко нараних
Не исках, но уви така се случи
и цялата любов убих.

Малка и хубава

Малка и хубава – мъничка
но колко усмивки събрала си
и колко любов си дарила

Малка и хубава – мъничка
разцъфтяла в нежност
в усмивки сияеща

Малка и хубава – мъничка
а сърцето огромно
и тупка с любов

Малка и хубава – мъничка
завинаги мъничка - хубава...
.... ТИ

Лунна соната

Докосвам хладния прозорец
почти усещам вятъра - той ми нашепва
пръстите ми оставят влажни следи
дали от студа, дали от сълзите ми
А ти си някъде там - сама
може би плачеш, може би аз те разплаках
Мога да почустватвам болката ти
като листата, които самотно капят в нощта
Като вятъра, който отвява спомените
като дъжда, който отмива грешките ни
Студено ми е, макар, че изгарям от болка
На кого да кажа? На кого да предам думите си
На луната? - Ще й кажа, ще й кажа, че те обичам
Нека тя ти нашепне, че давам всичко за теб, слънчице.

Обичам те.

петък, 25 юни 2010 г.

Слънчев рефрен

Виждам слънчев рефрен
Той докосва и теб и мен
Малка си сред деня
Разцъфтяла си за мен

Звезда – горяща, искряща - паднала в мойта ръка
Съдба - горчива и сладка - оплела мойта душа

Като чиста роса
Сладко скрила се в нощта
Шепнеш само за мен
Тихо стопляш дъхът студен

Звезда – горяща, искряща - паднала в мойта ръка
Съдба - горчива и сладка - оплела мойта душа

През лъчите

Погледни живота
Неспирен свят
Потърси себе си там
Може би те чака някой

Може би това съм аз
А може би е любов
Аз няма да се спра
Винаги ще те чакам

Виждаш ли през лъчите
Може би това е моята усмивка
Опитва се да те стигне
Да те докосне нежно

Може би чака своя шанс
Докосни я, прегърни я
Виж как се усмихват цветята
Как потрепват листата

Чуй какво ти нашепват
Послушай, аз пея за тебе
Това е сърцето ми - бие!
Бие за тебе - не спира

Усещаш ли - пее
Колко си хубава
Любовта е виновна
Дай ми я...

четвъртък, 24 юни 2010 г.

Страст

Знаех, че ти си за мене
още тогава, щом те съзрях
Горях и притисках нозете си
И те исках и тихо ридах


Аз те чаках красива и бяла
И потъвах във твойте очи
Аз прегръщах душата ти блага
и копнеех, и ронех сълзи


Ти дойде, аз те исках и плаках
и от радост за миг полетях
Ти призна ми, а аз ти изплаках,
че отдавна по тебе горях

Любовта ни огърна и двама
и се сляхме в едно на мига
Колко хубаво беше тогава
и колко красиво сега


Имам те, вече те имам
ти моя си - аз ще крещя
твой аз ще бъда завинаги
Нека потни прегърнем нощта

Хиляди дни, хиляди нощи

Хиляди дни
Хиляди нощи
Вече спрях да броя
Вече не помня
Вече не искам
Просто разлиствам
Някакви спомени
Бяха ли хубави
Беше ли хубава
Устните
Спомням си
Те ме желаеха
После ме псуваха
Можех ли
Исках ли
Падах
И ставах
И пак се връщаха
Спомени
Колко ли
Лоши ли
Хубави
Мои ли
Болката
Чувствам я
Търся я
Гоня я
Мразя я
Празно е
Няма е
Искам я
Чакам я
Надали... хиляди дни хиляди нощи....

Защо?

Ах, Боже мой защо такава
При мене днеска се яви
Красива си, богиня млада
Но тръгна си и как боли.

А колко хубаво ми беше с тебе
И жадно търсих твоите очи
Погледнех ли те, дявол да го вземе
Прокрадваха се пламенни мечти.

Не беше сън, не беше сянка
Не беше блян, видение не бе
Кралица със божествена осанка
Че влюбих се във теб дете.

Къде си, накъде избяга
Дойде приятелка и те отне,
Кога ли някога ще ти го кажа
Обичам те дори да кажеш не.

Сега съм сам и тъжно е повярвай
Ела дори в съня ми, но ела
Сърцето ми вземи, изваждай
От твоята ръка щом трябва да умра.

Тишина

Отново е нощ, студена и няма
Безлюдна, безмълвна до болка тъма
Пак сам съм и нея я няма
Орисан да спя с тишина.

Далеч е. Къде е не зная
Дали спи или плаче в ноща
Дали нервно притиска нозете си
По които прокапва сълза.

Може би друг я прегръща и гали
И нашепва и нежни слова
Може би жадно са вплели телата си
И претръпват от страст в любовта.

Далеч е. Къде е не зная
Но знам, че я няма и сам съм в ноща
Дори да ме мрази аз зная - Обичам Я
Тъй както друг тя обича сега.

Не зная

Не зная много, и не искам да зная
но единственото, което зная е, че не мога без теб
че те искам, а това е достатъчно.
Ти спираш дъхът ми, ти даваш живота ми
ти течеш във вените ми и туптиш в сърцето ми.
Не искам друго да зная, не искам
Аз искам теб да открия, теб да позная
с теб да рисувам съдбата...
Да си моя пътека към рая - любима

сряда, 23 юни 2010 г.

Гоним вятъра

Много често когато човек обича - наранява
Много често дори греши в преценките си и избързва
Много често после съжалява за тях, защото страда
Страда, защото обича искрено и силно.

Истинската любов наистина наранява
Истинската любов прави мъжете глупави
Постъпваме глупаво, а не мислим дали нараняваме някой
После гоним вятъра и горчиво съжаляваме

Ако знаеш колко страдам сега
Ако знаеш, че мира не мога да си намеря
Ако знаеш колко ми липсваш
Ти и твоята сладка усмивка

Бих дал последната си капка кръв, за да зърна лицето ти
Бих дал сърцето си за, да ми дариш усмивката си
Бих изтърпял хиляди и хиляди камшика
Само за да ме прегърнеш мила моя.