Докосвам хладния прозорец
почти усещам вятъра - той ми нашепва
пръстите ми оставят влажни следи
дали от студа, дали от сълзите ми
А ти си някъде там - сама
може би плачеш, може би аз те разплаках
Мога да почустватвам болката ти
като листата, които самотно капят в нощта
Като вятъра, който отвява спомените
като дъжда, който отмива грешките ни
Студено ми е, макар, че изгарям от болка
На кого да кажа? На кого да предам думите си
На луната? - Ще й кажа, ще й кажа, че те обичам
Нека тя ти нашепне, че давам всичко за теб, слънчице.
Обичам те.
Няма коментари:
Публикуване на коментар