сряда, 30 юни 2010 г.
Осъден
Аз искам подобно на други
Да нямам в гърдите сърце
От него осъден да страдам
От още невръстно дете
За какво са човешките чувства?
За какво са създадени те?
Там някъде клетник се вайка
А други протриват ръце.
Живот – жалка пародия смешна
Радост – къде ли е тя?
Няма любов без омраза
И няма щастливо дете
За мъката няма лекартво
Не можеш я пипне с ръка
Да я забравиш, излъжеш за малко
Но отново завръща се тя
Да нямам в гърдите сърце
От него осъден да страдам
От още невръстно дете
За какво са човешките чувства?
За какво са създадени те?
Там някъде клетник се вайка
А други протриват ръце.
Живот – жалка пародия смешна
Радост – къде ли е тя?
Няма любов без омраза
И няма щастливо дете
За мъката няма лекартво
Не можеш я пипне с ръка
Да я забравиш, излъжеш за малко
Но отново завръща се тя
вторник, 29 юни 2010 г.
Ще те обичам тихо и нежно
Ще приседна плахо до тебе
И погледна право в очи
И надзърнал нейде в душата ти
Ще се скитам там до зори
И когато открия сърцето ти
Обляно в мечти да тупти
Ще погаля нежно косите ти
От които вълшебство струи
И усетил дъхът ти в лицето си
Като плам, като страстни искри
Ще положа глава на гърдите ти
И загърбя беди и злини
Ще сънувам, а ти ще ме пазиш
И ще бдиш неуморно над мен
И съня си ще бъдеме двамата
Неразделни, завинаги в плен
И погледна право в очи
И надзърнал нейде в душата ти
Ще се скитам там до зори
И когато открия сърцето ти
Обляно в мечти да тупти
Ще погаля нежно косите ти
От които вълшебство струи
И усетил дъхът ти в лицето си
Като плам, като страстни искри
Ще положа глава на гърдите ти
И загърбя беди и злини
Ще сънувам, а ти ще ме пазиш
И ще бдиш неуморно над мен
И съня си ще бъдеме двамата
Неразделни, завинаги в плен
понеделник, 28 юни 2010 г.
Следуй за своей мечтой!
Если есть мечта - оберегай ее; поставил цель - добейся.
Следуй за своей мечтой!
95% людей на Земле проживают жизнь, существуя.. И никогда не задумываются о своей мечте и своих целях!!!
Следуй за своей мечтой!
95% людей на Земле проживают жизнь, существуя.. И никогда не задумываются о своей мечте и своих целях!!!
събота, 26 юни 2010 г.
Изгубен
Какво е вече да те нямам
Изпитвам болка, празнота
Какво е да не мога да тe чувствам
Страдание, безсилие, тъга
Какво ли вътре в тебе става
Ти мразиш ме, аз знам - съдба
Така и не можах да се докажа
А ти далече си, потънала в тъга
Кого да укоря - не зная
Да се бичувам - късно е сега
Изгубих те - ти няма да се върнеш
Прокапва някъде сълза
Обичах те, наистина обичах
Сгреших, жестоко нараних
Не исках, но уви така се случи
и цялата любов убих.
Изпитвам болка, празнота
Какво е да не мога да тe чувствам
Страдание, безсилие, тъга
Какво ли вътре в тебе става
Ти мразиш ме, аз знам - съдба
Така и не можах да се докажа
А ти далече си, потънала в тъга
Кого да укоря - не зная
Да се бичувам - късно е сега
Изгубих те - ти няма да се върнеш
Прокапва някъде сълза
Обичах те, наистина обичах
Сгреших, жестоко нараних
Не исках, но уви така се случи
и цялата любов убих.
Малка и хубава
Малка и хубава – мъничка
но колко усмивки събрала си
и колко любов си дарила
Малка и хубава – мъничка
разцъфтяла в нежност
в усмивки сияеща
Малка и хубава – мъничка
а сърцето огромно
и тупка с любов
Малка и хубава – мъничка
завинаги мъничка - хубава...
.... ТИ
но колко усмивки събрала си
и колко любов си дарила
Малка и хубава – мъничка
разцъфтяла в нежност
в усмивки сияеща
Малка и хубава – мъничка
а сърцето огромно
и тупка с любов
Малка и хубава – мъничка
завинаги мъничка - хубава...
.... ТИ
Лунна соната
Докосвам хладния прозорец
почти усещам вятъра - той ми нашепва
пръстите ми оставят влажни следи
дали от студа, дали от сълзите ми
А ти си някъде там - сама
може би плачеш, може би аз те разплаках
Мога да почустватвам болката ти
като листата, които самотно капят в нощта
Като вятъра, който отвява спомените
като дъжда, който отмива грешките ни
Студено ми е, макар, че изгарям от болка
На кого да кажа? На кого да предам думите си
На луната? - Ще й кажа, ще й кажа, че те обичам
Нека тя ти нашепне, че давам всичко за теб, слънчице.
Обичам те.
почти усещам вятъра - той ми нашепва
пръстите ми оставят влажни следи
дали от студа, дали от сълзите ми
А ти си някъде там - сама
може би плачеш, може би аз те разплаках
Мога да почустватвам болката ти
като листата, които самотно капят в нощта
Като вятъра, който отвява спомените
като дъжда, който отмива грешките ни
Студено ми е, макар, че изгарям от болка
На кого да кажа? На кого да предам думите си
На луната? - Ще й кажа, ще й кажа, че те обичам
Нека тя ти нашепне, че давам всичко за теб, слънчице.
Обичам те.
Абонамент за:
Публикации (Atom)