Осъден

Аз искам подобно на други
Да нямам в гърдите сърце
От него осъден да страдам
От още невръстно дете

За какво са човешките чувства?
За какво са създадени те?
Там някъде клетник се вайка
А други протриват ръце.

Живот – жалка пародия смешна
Радост – къде ли е тя?
Няма любов без омраза
И няма щастливо дете

За мъката няма лекартво
Не можеш я пипне с ръка
Да я забравиш, излъжеш за малко
Но отново завръща се тя