Минорно 2

Ето пак навън вали
в дъждовна люлка пада здрача
в това мълчание дали
е съдено за теб да плача.

И тъй в притихналата нощ
в съня ти дълго ще остана
като сълза над остър нож
аз спомените няма да забравя.

Твоята усмивка

Заспивам... и мисля за теб.. заспивам с усмивка
... сънувам те и се усмихвам на сън... и после
... после се събуждам с усмивка... ти ми я дари ... твоята усмивка

Истинска

Прекрасна си, просто ИЗЯЩНА СИ.
Нямаш равна.........а този КОСТЮМ
Господи колко ПРИЯТНА СИ
Да изгубиш и дума и УМ

Ти си цвете и болка и ЩАСТИЕ
Ти си грация - нямаш ЦЕНА
И изпитва човек СЛАДОСТРАСТИЕ
Ти си истинска, ти си ЖЕНА

И погледна ли право в очите ТИ
Виждам огънче там да ГОРИ
С буйна страст се развяват косите ТИ
А кръвта ти горещо да ВРИ

Продължавай да светиш в живота МИ
Дишам само когато си с МЕН
Подари любовта на сърцето МИ
Свеждам поглед пред теб ПРЕКЛОНЕН

Ти си тази пътека в живота МИ
По която ще бродя БЕЗКРАЙ
И се скитам доволен повяврвай МИ
Преоткрил в тебе истински РАЙ

Шепот

Питам се, къде ли бягаш.
Вятърът косите брули
Нежно гали ги със струи
В шепот устните замират.

Питам се какво ли става
Пътят, който си поела
Има ли във него място
Би ли някога ме взела.

Няма вечно да те гоня
Спирам или ще те хвана
И дори да те изгубя
Винаги ще те обичам.

Някой друг сега те гони
Или тичаш подир него
Може би е по-достоен,
Щом разсмивал те е тебе.

Стига ми да те сънувам
Цветни сънища ще бъдат
И дори да ме намразиш
Пак до болка ще те искам.

Някъде дъга изгрява
След дъжда в усмивка грее
Чудно хубаво е казват
Ала ти ме подлудяваш.

Искам те такава искам
Може нивга да те нямам
Но пред тебе се прекланям
Моля те, прости ми.

Вы родились для Успеха!

Я Уверен Что У Вас Все Получится, Если Вы Начнете Действовать!

Осъден

Аз искам подобно на други
Да нямам в гърдите сърце
От него осъден да страдам
От още невръстно дете

За какво са човешките чувства?
За какво са създадени те?
Там някъде клетник се вайка
А други протриват ръце.

Живот – жалка пародия смешна
Радост – къде ли е тя?
Няма любов без омраза
И няма щастливо дете

За мъката няма лекартво
Не можеш я пипне с ръка
Да я забравиш, излъжеш за малко
Но отново завръща се тя

Ще те обичам тихо и нежно

Ще приседна плахо до тебе
И погледна право в очи
И надзърнал нейде в душата ти
Ще се скитам там до зори

И когато открия сърцето ти
Обляно в мечти да тупти
Ще погаля нежно косите ти
От които вълшебство струи

И усетил дъхът ти в лицето си
Като плам, като страстни искри
Ще положа глава на гърдите ти
И загърбя беди и злини

Ще сънувам, а ти ще ме пазиш
И ще бдиш неуморно над мен
И съня си ще бъдеме двамата
Неразделни, завинаги в плен