Тишина

Отново е нощ, студена и няма
Безлюдна, безмълвна до болка тъма
Пак сам съм и нея я няма
Орисан да спя с тишина.

Далеч е. Къде е не зная
Дали спи или плаче в ноща
Дали нервно притиска нозете си
По които прокапва сълза.

Може би друг я прегръща и гали
И нашепва и нежни слова
Може би жадно са вплели телата си
И претръпват от страст в любовта.

Далеч е. Къде е не зная
Но знам, че я няма и сам съм в ноща
Дори да ме мрази аз зная - Обичам Я
Тъй както друг тя обича сега.